История базирана на стара българска легенда за невестата на Слънчев бог.
Страшно много обичам митологията и фолклора и обожавам всякакви истории, свързани с митове. Е, само грамотните, разбира се, ако е кичозна ерофантазия, ако там има и най-малка доза недостоверност, тогава не ме интересува веднага. Не обичам мастурбацията на ума.
Тук има една красива история. В края на книгата се намира самата легенда.
В общи линии историята е проста — в селото се родило красиво момиче и казало: Ще се омъжа за Слънцето. …Интернет нямало, изкуствоведи нямало, историци също нямало, откъде можела да знае, че всеки езически народ (а всеки народ е изначално езически, ако говорим за произхода, имал своя горделива хубавица, която се омъжи за Слънцето. Е, Слънцето, ако се съди по тези легенди, не отказвало никакви жени, вземало ги всичките. Ето, и казало на селото: ще взема вашето момиче за жена, а вие изработите 77 златни монети и още 77 обикновени монети, сградете за моята невеста къща в скалата, заведете я там, дайте й в ръцете златни монети, в краката й сложете обикновени монети, дайте й вода и я оставете там. А аз ще сляза и ще живея с вас, ще ви закрилям, но нито една девойка, родена в селото, няма да го напусне жива, а ако го направи, ще умре бързо. Можете да доведете в селото други момичета и други момчета.
Ще минат 77 поколения със слънчеви души, тези, които ще ме видят, и после, когато тези поколения ще умрат, погребете къщата на моята невеста, аз ще отида на небето, но ще продължа да ви защитавам.
Ами в легендата, разбира се, има едно страшно, за българите това е част от идентичността е турското иго. И има един момент в легендата, когато султанът поискал наложници от това село (султанът, нали от селото?), и хората сами избиват всички жени в детеродна възраст и казват на турците да отидат и да изберат булки за султана. Султанът дошъл в това село (?! Не е така, потърсих кой от султаните кога и къде е идвал по време на игото в България, никой дори близо към Родопите не беше), поговорил със старейшините и казал да не се посяга на това село. Е, и досега е така, и така живеят тези хора, родени под закрилата на Слънцето. В България, както обикновено, има няколко Невестини селата (защото всички са оригинални)), гледах кои пасват, по време, по разстояние… както обикновено при такива легенди, всичко е много противоречиво, изобщо, легендата си е легенда)))
Такива села на Слънцето, на света има много, а народите, които се смятат за потомци на Слънцето също има много)))) но тази легенда, мисля, има един извор, но не съм го ровил дълбоко, вече съм намерил истината за Бога на Слънцето.
Но това е легендата, а това е книгата, историята, която е свързана с легендата. Изобщо винаги е красиво, когато една легенда оживява, интегрира се в нов живот, подмладява се. Описанието на начина на живот и отношението към легендата в разказа ми хареса много повече, отколкото самата легенда. Атмосферата на слънчевото сакрално селце е предадена по един чудесно прочувствен и сърдечен начин. Главните герои са двама — археолог-траколог и историк. Героите са обикновени, любовната линия е много тъничка, почти никаква, но колко красиво е описано възхищението на слънчевите хора!
За сюжета, историкът-българин, израснал в Италия, намира слънчевия печат в стара арабска легенда, започва да го изучава и изведнъж му съобщават, че е получил наследство, къща в старо българско село, отива там, а на всички документи от това село има същият печат. Тогава той пише на една археоложка, но тя не приема писмата му сериозно. Той я отвлича и я води в това село, за да го изслуша. Както вече много пъти съм казвал, българските жени са много независими в вземането на решения, затова тя не извива ръце и го слуша. Тя не държи на злобата. Нищо лошо, че той я отвлича. Обясни й какво се случва. И те двамата се опитват да разберат какво означава слънчевият печат.
Ритуалът по заминаването на стара селянка към Слънцето е описан прекрасно, красиво е, че те четат мислите един на друг, красиво е, този сакрален вечен живот. Те са там някак изведнъж, всички момичета, които се раждат в това село, независимо че се омъжват за някого, после отиват при Слънчевия жених, е, поне така казваше старицата. Бих искал да знам повече за всичко това. Жалко, че има толкова малко информация за този сектантски-язически начин на живот. Най-много ми харесва в митологиите за начина на живот и историята, а не за тичането наоколо.
Ясно е, интуитивно всичко е ясно, написано е с въображение, слънцето сякаш те удря в очите и можеш да видиш местата и героите.
Но ми се искаше да има повече от самата история, а не от очите на тези, които не знаят нищо. Изобщо не ми се иска да върви с героя, сляпото котенце, кой е глупав през цялото време на очевидните и изненадан от обикновените неща. Винаги се нуждая от героя, кой е опорната точка, от вътрешността на историята, кой да разкаже изцяло какво и как. В противен случай защо да си правя труда да пиша?
Има и въпроси, на които книгата не дава отговори, като например защо бавачката нарича героя цар? Защо му е казала, че ще изгрее като слънцето? Той не е направил нищо, само е намерил къщата на тази Слънчева невеста. И какво от това? Ами дали ще познае, че е от това слънчево племе? Героинята вече е разбрала, но той все още не е. И какво?
Писателка пише накрая, а сега, драг читателю, вземи и прочети книгата отново. И аз го направих. Защото добре, може би нещо още ще се отвори. Може би заради легендата в края. Обаче започнах да чета от нея (вече знаете, че често чета книгите от края). Както и да е, когато я препрочетох, нищо не ми се разкри. Е, освен че забелязах, че приятелят на главна героиня (всъщност не разбрах точно кой е той, ами някакъв небинарен човек. За него, между другото, писателката красиво пише, че главната героиня не се смущава от нищо в него, защото знае, че «той е странен не в Душата, а в тялото». Е, готино. Готино, езическо родолюбие без ксенофобия. Много ми харесва такъв български начин) отговори на всички въпроси наведнъж, отговорите на които главната героиня и главният герой след това цяла книга търсеше.
Много се радвам, че си купих и прочетох тази книга. Тя е красива и свястна. По-контекстуална, от онези, които се четат повече със сърцето, които се докосват до някои езически културни кодове, които си научил някъде преди това, преди тази книга. Аз, разбира се, харесвам по-основните книги, които сами по себе си дават контекст.
Но понякога е красиво да се четат и такива осъвременини легенди.
Готина работа!
