изтегли
Котешка терапия
– К’во става тука? – уморен поглед бързо обходи сцената.
А имаше какво да се види. Катастрофа с десет коли. Двайсет жертви. Някои дори нямаха нищо общо с участвалите автомобили.
– Шофьорът изведнъж ослепял, докато карал – обясни местният оперативен на току-що пристигналия шеф на групата.
– И после един след друг – въздъхна приближаващият се следовател.
– А самият шофьор оцеля ли? – попита старшият детектив, онзи с уморения вид и някога сини, а сега безцветни очи.
– В кома е.
Чуха се пронизително мяукане и псувни. Мъжете се обърнаха към новата суматоха. Един от експертите се спъна в някакво сиво коте, което се въртеше в краката му.
– Тия котки откъде се взеха? – учуди се старшият детектив и тръгна към животното, но то сякаш усети, че искат да го хванат и се шмугна между колите.
– Това е котката на шофьора, свидетелите са я видели – каза местният детектив.
– Има ли свидетели? – изненада се старшият.
– Да, не са всички на оня свят.
Старшият поклати глава неопределено, вероятно изразявайки облекчение. Доколкото можеше да се изрази облекчение в тази ситуация, разбира се.
ХХХХ
– Не може да влезеш там, разбра ли? – гукаше млада сестра, докато наливаше мляко в паничка.
Сивото коте се търкаше в краката й, мяукайки, сякаш се опитваше да обясни нещо. В болничния парк беше добре, персоналът хранеше неканена гостенка, пък и без това имаше много животни наоколо, та Сивушка не беше толкова домашна и нежна. Но тя трябваше да отиде там, в стаята на четвъртия етаж. Където мъжът лежеше в кома.
– Ей, докторка Котка, знам, че си мислиш, че твоята котешка терапия ще свърши по-добра работа от лекарствата – сестрата приклекна пред Сивушка и я погали, – ама не може да влизаш в болницата. Чакай, той ще се оправи и ще излезе при теб. Направим така, ние ще го вдигнем на крака, а ти после ще продължиш да го лекуваш, става ли? Все пак първо работят хирурзите, а после терапевтите. Е, съгласна ли си?
Сестрата беше сладка. Сивушка не спореше. Не можеше да й обясни така, че човек да я разбере.
ХХХХ
– Когато видяла, че той е накълцал жена си и децата си, това й дошло в повече, парализирала се – обясняваше полицаят на старшия детектив.
– Което е още по-ужасно – намеси се криминологът, – тя е била парализирана по време на клането, така че част от него се е случило пред очите й.
Старшият огледа стаята; беше виждал това и преди. Кланетата са си кланета, някой не може да понесе как всичко е нагласено тук и прави кървава вакханалия.
Всичко в стаята беше подредено. Ред, без пръски кръв по стените, без преобърнати мебели. Само около труповете имаше кръв. Сякаш някой беше пренесъл тези страшни декори в уютен дом.
Оперативният надникна в стаята; възрастна жена седеше на стол, подпряла ръка на гърба на черно коте, сгушено в скута й. Чакаха линейката да закара жената в болницата.
ХХХХ
– Недей да умираш, чуваш ли ме, няма да изкарам и ден без теб, чуваш ли? – старческа ръка погали набръчканото чело на мъжа.
– Ами нашата Белушка? – мъжът се усмихна едва-едва, – как да я оставим?
Бяло коте се търкаше в краката на жената. Старицата вдигна котето на леглото.
– Белушке, я лекувай дядо си, лекувай го. Как можа той, ах, да падне по стълбите?
Котката послушно се настани на гърдите на стареца, мъркайки и примигвайки със сините си очи.
ХХХХ
– Времето ни е на привършване! Толкова съм притеснена! – Чернушка нервно се почеса по брадичката, – Цялата настръхвам!
– Ами ако умре, ако умре? Няма да го понеса, няма! – изхлипа драматично със замечтан поглед снежнобялата красавица.
– Стига, Баке, той няма да умре! – скастри я шареното коте с буквата М на челото, – в краен случай ще му дадем по един от животите си. Той ще има достатъчно време за няколко котешки животи, но тогава ще трябва да се стараем по-усердно.
– Бих дала и осемте! – заяви елегантна черна котка, приличаща на малка пантера.
– Толкова са ти останали, че – две – ухили се другото черно коте до нея.
– Да бе, колкото имам, толкова имам!
– Я стига – спря ги М, – силата ми ще стигне за известно време, но Сивушке, трябва да влезеш в стаята. Иначе…
Сивата котка се приближи и седна.
– Опитвам се, опитвам се всеки ден! Ама те ме познават и ме гонят!
– Утре ще дойда с теб – каза черното коте.
– И аз – отвърна «пантерата».
– И аз – обади се Баке.
– Нали Ирусан, ти нямаш си работа? – М погледна котаракъта.
– Готово е.
М поклати глава с уважение и изненада.
– Добре, ти, Баке и Ши помогнете на Рамад. Тя е много млада и още не знае много. Хайде, тръгваме. И не забравяйте, че трябва да побързаме. Болестта не иска да го пусне.
ХХХХ
– Колко ще издържиш, котенце? – изсъска презрително жената.
– Колкото е нужно – М погледна, без да мига, към леглото, където мъжът дишаше тежко и бавно.
– Не можеш да седиш тук вечно. И той няма да живее вечно, пуснете го.
– Не ми трябва да седя тук вечно, просто трябва да седя по-дълго от теб – отвърна котка.
– Все някога ще умре.
– Но само след мен.
– Не е трудно да се уреди – каза жената заплашително.
– Успех – презрително отвърна котка.
Жената запрати по котка дървена чаша, но тя сякаш се удари в невидима стена, спря във въздуха и падна на пода, преди да стигне до М.
– Имате само няколко дни, ако не успеете до нощта, когато Портата се отвори… – каза жената.
– Ще се справим – уверено отвърна котка.
Жената се облегна на стената и също се загледа в леглото. Всеки си имаше работа.
ХХХХ
– Ох, горкичкото, изгуби ли се? Цялото трепериш – сестрата се наведе пред слабичка бяла коте с огромни сини очи, – толкова си спретната, откъде ли идваш?
Бялата котка коте мяукаше истерично и жално.
– Чакай тук, сега ще ти донеса нещо – сестрата тръгна към вратата на болницата, бялята котка хукна след нея. – Чакай, чакай бе, не може да влизаш там.
Момичето бутна вратата и се озова лице в лице с елегантен зеленоок мъж в черно.
– Ох, извинявайте, не ви видях…
– Няма нищо – с меден глас каза мъжът, усмихвайки се и пускайки сестрата да влезе, – нека ви придружа.
Момичето се смути и бързо влезе вътре. Зад мъжа се промъкна сива сянка.
– Изобщо не си струва…
– Исках да ви питам нещо, чичо ми е много зле, но отказва да дойде в болницата… – започна поверително мъжът, хващайки момичето за лакътя.
… – Ало, къде е?.. – слабичката брюнетка се усмихна на сестрата на поста, сестрата й отвърна с усмивка, но посетителката изведнъж се олюля, пребледня и като се подпря на вратата на стаята, започна да пада. Сестрата се втурна към нея, викайки за помощ.
Сивата котка скочи на леглото, където мъжът лежеше в кома, и се настани на гърдите му. Най-важното беше да са навреме, за да не дойде някой внезапно. Но Ши и Ирусан трябваше да предизвикат суматоха, докато Рамад е заета с котешката терапия.
ХХХХ
– Белушке, миличката ми Белушке – изхлипа слабо жената.
Бялата котка се сгуши до плачещата жена, отнемайки мъката й. Риданията ставаха по-тихи и по-редки, докато накрая спряха, а скръбта утихна. Завинаги. Бялята котка коте впери синия си поглед в застиналите очи на жената, щракна със зъби, захапа нишката на живота и скочи от леглото, леко полетя към прозореца и скоро се озова на улицата. Бялата козина лъщеше от многогодишния живот на столетната двойка. Най-важното сега беше да не го разпилее.
ХХХХ
– Ясно, че сърцето й не издържа на това – въздъхна сестрата, затваряйки очите на починалата старица. – Пред очите й синът й наръга цялото семейство и после се самоуби.
– Ужас. А понякога ми се струваше, че ще се оправи. Котето я лекуваше и не я остави до последно – каза втората, посочвайки на колежката си леглото, откъдето трябваше да вземат тялото.
– Между другото, къде е то?
– Избяга, сигурно прозорецът е бил отворен.
– Горкичкото, ще се върне, а стопанката му е умряла.
– Ако нещо, ще го прибера у дома, толкова е хубаво коте.
– О, добре, добре, аз не мога, вкъщи си имам котка.
ХХХХ
Рамад препускаше през града. Тя беше последната. Като сива светкавица Рамад се шмугна в къщата, където вече я чакаха другите. М леко поклати глава, като я видя, скочи на леглото с мъжа и се обърна към жената в сиво до стената.
– Събрахме 101 живота. За 7857 години. Махай се, Мард. Каза, че той струва сто живота, ние събрахме 101 – каза М.
– Е, ще се върна след 7857 години – тръгна Мард към изхода.
– Ще се видим – каза М. – Ще бъда тук.
– Ще се видим – каза Ши.
– Ще се видим, ще се видим, ще се видим! – котетата се сбогуваха с Болестта, скачайки на леглото, където лежеше човекът.
Котетата се настаниха до него или точно върху него и започнаха да мъркат, вливайки в него животите, отнети от техните стопани или по-скоро от онези, които се смятаха за такива.
Ръката на мъжа помръдна леко и погали Баке.
– Връща се! – извика тя и нежно потърка муцунка в дланта му.
М седна на гърдите на мъжа, гледайки го в очите.
– Хайде, върни се. Толкова дълго лежа и ни изплаши – каза тя.
Тръпка от влятата сила премина през тялото на мъжа, разбунтувайки котетата, които само се размърдаха неспокойно и търпеливо, но не се отместиха.
– Дано дяволът ви разкъса, ще ме задушите бе! – прозвуча недоволен глас и мъжът отвори кехлибарените си очи.
– Лежи си, още не можеш да ставаш – каза М, – получаваш котешка терапия.
– Каква котешка терапия, я се разкарайте оттук – опита се мъжът да прогони котетата.
М покри устните на мъжа с лапата си.
– Ти, разбира се, си могъщ магьосник, ама не ни пречи да си вършим работата. Болен си и те лекуваме. Мард дошла е. Ти е отнемал жертвата й и тя казала, че времето ти е изтекло. Събрахме ти животи за още почти 8000 години. Казах ти да не правиш добрини, щом си злодей, тогава си върши тъмните дела! Голяма работа ти е това момиче, изяж го! Да се разправяш с Мард заради някакъв си човек!
Черният магьосник й махна с ръка.
– Тя ще го преживее. Колко от живота си пропиляхте?
– Дреболии. По един-два живота наведнъж – каза М. – Как ще го преживее?! Тя те нападна! Трябваше да търсим дълголетници и да им вземем живота! Мард била казала, че животът ти струвал сто живота! И колкото години имали тези животи, толкова дълго щял да живееш. И тя ни е дала съвсем малко време.
– М даде живота си, но Мард замени котешкия живот само за 12 години, представяш ли си, скъперница такава! – възмути се Ши, – какво да натрупаш за 12 години?!
Котетата разказаха как са спечелили доверие, как са се грижили за хората, за да се настроят към нишките на живота им, как са избирали дълголетници, как са организирали кървави инциденти, трупайки години за любимия си стопанин.
– А това е Рамад. Тя дойде при нас, когато ти се разболя. Тя също иска да стана истинска котка – М представи сивата котка, – ела по-близо. Тя също събра двайсет живота!
Рамад се приближи, внимателно и безтегловно пристъпвайки по тялото на магьосника.
– Откъде си? – попита злият магьосник, взирайки се в очите на котка и се ухили. – Добре, да речем, че сме квит, любимата ти стопанка не ми дължи нищо.
– Какво? – попита строго М. – Какво означава това?
Магьосникът се облегна на възглавниците.
– Това е котката на онова момиче. Аз го спасих, тя ме спаси.
ХХХХ
– Разият! Хайде де, тръгвай! Всички се събраха! – викнаха ято момичета на приятелката си, която наливаше ябълково сладко в буркани. Есенната миризма на гнили листа и пръст се смесваше с опияняващо свежия аромат на ябълки и сладкия карамелен мирис на разтопената захар.
– Вървете, ще ви настигна! Само да свърша и идвам! – извика тя.
Денят на отварянето на Портата, който съвпадаше с Празника на реколтата, се чества с голяма веселба в кралството. Днес беше кулминацията на празненствата и самият крал щеше да дойде в Общата градина.
Разият се усмихна, харесваше всичко в спокойния си млад живот. Тя приписваше чудодейното си оздравяване в детството на добрите духове на есента и сега им оставяше дарове при всяка реколта.
– Мяу! – чу Разият.
Мяукането беше толкова познато. Като дете имаше котенце, което после избяга. Разият плака дълго и търси любимката си, но после, в продължение на 12 години, раната зарасна. Беше просто котенце от детството. А Разият порасна.
– Шеда? – изненада се Разият, оглеждайки се.
– Мяу!
– Коте-коте – Разият надничаше в пъстрата зеленина, когато Рамад изскочи.
– Шеда? Ти се върна! – Разият вдигна котето в ръцете си, – къде беше през цялото това време? Глупчо, избяга и се изгуби, нали?
Момичето галеше котката и задаваше въпроси, на които не можеше да получи отговор. Но дори Рамад да можеше да говори, тя не беше сигурна, че би могла да обясни на човек, че е била на котешка терапия толкова дълги и толкова кратки 12 години.
