Нашият избор

Тик-так, тик-так.

Светлината мигна, и се раздадоха викове.
– Как се казваш?
– Теодора.

Тик-так, тик-так.

Нощен мрак и отново електрическата крушка.
– Първо жените и децата.

Тик-так, тик-так.

Електрическата крушка получава епилептичен припадък. В огледалото проблясват бяла рокля и черен капитански костюм.
– В очите ти виждам пролетна зеленина.
– Чел ли си много поезия?
– Ти си моята поезия.
– Нямаме достатъчно лодки за всички, капитане…

Тик-так, тик-так.

Различна пролет. Едната — сред лалета и зеленина, другата — студена и заледена.
– Ще се омъжиш ли за мен?
– Да! Да! Да!
– Не! Знаете ли кой съм аз?! Аз не възнамерявам да умра тук!

Тик-так, тик-так.

Огледално платно — брат на онова, което гледа през дълбините на водата. Тънка сребърна нишка.
Електрическата крушка блесна ярко и угасва, и само уличната лампа осветява бялата сватбена рокля. Сред останалите светлини се мярва силует на мъж. Радиото е безмълвно.
– Сега се погрижи за себе си…
– Не прави истерии. Тя не значи нищо за мен.
– Това е нашата сватба…
– Точно така. Всичко ще бъде, както ти искаш. С къща в милото селце. В гора. В тишина. Целият ми живот е за теб. Просто се чукнах с нея… Заслужава ли си изобщо да се притесняваш? Усмихни се. Това е нашата сватба.

Тик-так, тик-так.

В огромна рамка, като в портал — изгубена девойка в бяла сватбена рокля. Воалът потрепва от топлия апрелски вятър.
Надписът под портрета все още блести — Едуард Джон Смит.
Светлината трепва. Зад крехките стени на кораба се чуват звуците на открития океан.
– Ще Ви помогна!
– Трябва ли ми помощ?
Протегнати ръце. Скъсани сребърни нишки. Уверени мъжки пръсти стискат тънкото момичешко запястие.

Тик-так. 23:40, тик-так, 02:20.

Огледалото си е просто огледало.
Крехка фигура, увила се във воала като саван, потъва във водата и изчезва.

Тик-так.

Тялото на капитана така и не бе открито по време на спасителните операции.

Тик-так.

Тънък телефон звъни. Нещо се счупва. Мъжки глас крещи, че трябва незабавно да отиде на празника, дали заради нея всичко е организирано! Да спре да си въобразява! Какво детско поведение!
Пръстите се опират в гладката повърхност на амалгамено стъкло. Отражение на мъж в черен капитански костюм — като портрет на самия себе си в малка стая, където сенките на дървета от градината играят по стените.

Тик-так.

15 април и животът продължава.