I. Езикът като жив организъм
1. Защо това? Цел и мисия на проекта
Ние, създателите на този речник, имаме лингвистично и литературно образование. Знаем добре как се пишат академични трудове, познаваме строгите правила на научния стил и сме наясно, че с този проект рискуваме да загубим част от академичната дълбочина, която се очаква от подобен мащабен труд. Вероятно ще предизвикаме и известно недоумение у някои колеги от университетските среди.
И все пак избрахме да говорим на друг език — по-прост, по-достъпен, по-близък до живота. Защото вярваме, че бъдещето на българския език не се решава само в кабинетите на филолозите, а на улицата, в социалните мрежи, в разговорите на младите хора. Именно на тях — на поколението, което ще носи езика ни напред — искаме да предадем целия арсенал от инструменти за словотворчество, който българският език притежава.
Целта на «Лексикон Живоречие» е да покаже, че нашият език не е музеен експонат, а жив организъм, способен да расте и да се развива. В епохата на глобализацията, когато всеки ден се сблъскваме с нови явления, технологии и понятия, българският език не бива да изостава. Той има всички необходими механизми, за да създава свои собствени думи за новите реалности — вместо механично да заема чужди.
Този проект не е просто сборник от неологизми. Той е практическо ръководство за това как да поддържаме езика си жив и съвременен. Искаме да покажем, че създаването на нови думи не е привилегия само на писателите или учените, а право и отговорност на всеки, който говори български. Защото езикът расте там, където го използваме — в ежедневието, в общуването, в изразяването на нови идеи и чувства.
Вярваме, че един език оцелява не когато се консервира, а когато се развива. И точно това е нашата мисия — да дадем на българския език инструментите, с които да върви в крак с времето, без да губи своята самобитност и красота.
Защо езикът остарява
Езикът, за разлика от приетото академично и снобско мнение, което разделя хората, не е самата култура, а служи за нейното изразяване. И точно затова думите остаряват дори когато явленията, които описват, остават живи.
Те губят емоционалния си заряд. Например, вземем дума «нега». Усещането за нега или желанието да лелеем някого не е изчезнало. Но светът променя темпа си заради технологичния прогрес и думите ни се струват по-бавни от живота ни, те вече не отговарят на емоционалния скелет на съвременността.
Нещо като — в нега са пребивавали нашите баби, а ние в същото състояние — в сладка умора — да, тромаво е, това не е дума, а описание на явление, но така се случи, че следващото поколение не измисли своя дума, но вече имаше нужда да се разграничи от старата дума. Следващото поколение взе думата за същото състояние казваме «кеф» или «чил». Но тези думи също бързо губят емоционалния си заряд.
Защо? Защото всички те — включително и самата «нега» — не са образувани по живите правила на българското словообразуване. За съвременния човек те са просто поредица от букви, която не означава нищо сама по себе си. Непрозрачни звукови комплекси. И затова лесно заменяме един такъв комплекс с друг.
Купи и чети повече
8 лева.
