Така може
– Не, не, чакай! Така не може!.. – мъжът пълзеше към прозореца, безпомощно се прикриваше с ръка от лазера.
Беше страшно да гледа убиеца, но още по-страшно беше да не го гледа, затова сенатор Корген гледаше. Убиецът не криеше лицето си. Нямаше нужда.
Убийството отдавна бе престанало да бъде престъпление. На всеки човек в новия свят се даваше правото безнаказано да убие петдесет души. Или можеше да се включи VIP тарифа — можеше да убиваш колкото искаш, но след петнадесет години щяха да те екзекутират.
На пръв поглед изглеждаше, че при такъв закон светът ще се превърне в ад, но Консорциумът „Общество“ бе сметнал всичко добре. Е, доколкото можа. Богатите веднага се обградиха с охрана, на която бе наредено да стреля при всяка заплаха. Стана модерно да се наемат телохранители с VIP тарифа. Гледайки отстрани, кой би се съгласил да стреля по хора, за да бъде убит след петнадесет години. Но кандидати имаше повече от достатъчно: отчаяни, загубили любимите си, неизлечимо болни, обидени изгнаници на обществото отиваха за добра заплата. Петнадесет години им се струваха достатъчни.
Кървавата баня започна, както обикновено, сред неграмотното, постоянно обедняващо население. Но наказанието за грабеж и присвояване на богатство се ожесточи, затова убийствата с цел грабеж не се увеличиха.
В началото, разбира се, светът малко се разтърси. Хората се разправяха с обидчиците си, имаше и психопати, които просто убиваха хора по улиците. Но човекът е такава гадина, която свиква с всякакви условия, опитвайки се да ги стабилизира и нормализира. Човекът някога се е примирил с робството, с осакатяването на деца за забавление на богатите, със замерването на жени с камъни, с изтезаването на хора пред тълпата, с изгарянето за красота или заради бенки, с решаването кой с кого да прави любов, с решаването кой цвят на кожата или косата е по-достоен, с плащането, за да живее. И през цялото това време убийството не е било морално уродство. През цялата история на света човек е убивал човека. Това е било незаконно и човекът просто се е опитвал да скрие естествената си потребност да убива онзи, който му пречи. Правителствата винаги са имали право да убиват. Какво толкова ужасно има в това, че сега правителствата са споделили това право?
Разбира се, десетилетия наред не стихваха споровете морално ли е това или превръща хората в зверове. Както обикновено, появиха се куп нови секти. Говореше се, че скоро ще дойде краят на света, говореше се, че свободата да убиваш е естествена свобода на личността, появиха се книги и школи по философия на убийството.
Богатите, както обикновено, мечтаеха мечтаеха броят на хората, претендиращи за благата на света, да намалее, а броят на робите по някакъв хитър начин да остане същият. Затова те прочистваха, както им се струваше, обществото за своя щастлив свят на богаташите. Естествено, сега можеше да се премахне всеки прекалено приказлив, прекалено наивен или открито несъгласен със световния ред.
Имаше опити този ред да бъде отменен и убийството отново да стане незаконно. Но имаше дори хора, които протестираха срещу тези опити. Имаше такива, които казваха, че убийството не трябва да бъде забранено, просто самият човек трябва да разбира отговорността си, да бъде високоморален, да се развива и да не убива просто ей така. Че маргиналите никога не са се спирали от забрани, затова трябва да се учи човека, а не да се забранява. Че при липсата на наказание за убийство хората ще станат по-внимателни и по-добри, ще дават по-малко поводи да бъдат убити и по този начин това дори ще повлияе добре на обществото в бъдеще. Хората щели да станат по-учтиви и по-добри и убийствата щели да престанат от само себе си.
Имаше такива, които убиваха възрастни роднини и наследяваха скромното им имущество. Появиха се адвокати, които защитаваха такива убийци от обвинения в корист. Обикновено се смяташе, че старците са били убивани от милост, за да не се мъчат от старостта.
Общо взето, в света не се промени чак толкова много. И за много десетилетия хората привикнаха към безнаказаните убийства. Всъщност, както при всяко мащабно явление, имаше и плюсове в този ужасен и откровено аморален закон. И това се превърна в сериозно главоболие за богаташите.
Появиха се рицари на справедливостта, които намираха богати престъпници, избегнали наказание, и ги убиваха. Деца на богаташи, които изнасилваха беззащитни момичета и унижаваха работници в сферата на услугите, се оказваха мъртви, а органите на реда дори не търсеха убийците.
Имаше и служители на реда, които просто убиваха заподозрени, когато не можеха да докажат вината им. Освен това, органите на реда имаха повишен лимит за убийства. Освен петдесетте лични убийства, те имаха квота за петдесет служебни убийства на месец.
Във всяка игра участват поне двама, затова тя е игра.
– Така може. Точно ти гласува за това – убиецът се усмихна рязко, с режеща, ослепяваща усмивка. – Нали така?
Той лежерно прокара лазера по крака на сенатора, разрязвайки плътта. Корген изкрещя от болка. Убиецът се обърна към помощниците си. Той и тя, приличащи си като брат и сестра. Красиви и млади.
И тримата бяха в черни дрехи. Удобни.
– Така, така – кимна момичето. А младежът лениво се усмихна.
– Но аз нищо не съм ти направил! Или, чакай, искаш ли пари? Имам!
– Какво бе, предлагаш ми користна сделка? – престорено се ужаси убиецът. – Не, аз съм законопослушен гражданин. Ти си ми… третият, май.
Корген потрепери.
– Четвъртият… – с ужас преглътна той.
Вече няколко месеца сред върхушката на Консорциума цареше страх. Никой не очакваше, че някой ще започне да убива самите тях. Прекалено добра охрана имаха. Прекалено далеч и високо бяха от хората. Но вече трима от най-уважаваните сенатори на Консорциума бяха убити. След безграничната власт, на която се наслаждаваха толкова дълго, това беше плашещо. Те вече бяха уверени, че са богове тук, на Земята, и могат да правят с нея каквото поискат. Те предизвикваха войни, настройваха нации една срещу друга, карайки ги да се мразят, въвеждаха целенасочен лов на вещици. Тук изгаряха червенокоси, там забраняваха абортите, там забраняваха да се носят жълти дрехи, там да се държат за ръце, там образование за момичетата, а там за момчетата. Земята се бе превърнала за тях в нещо като компютърна игра с най-добрата графика. В един момент членовете на Консорциума сякаш наистина повярваха, че са от друг вид, различен от останалите хора на Земята.
Те контролираха законодателството, източниците на новини, производството.
И изведнъж започнаха съвсем случайни убийства. Група някакви луди, които охраната не можеше да открие, въпреки верните си кучета и всички ресурси, с които разполагаше, за да се разправи с тях.
– Четвъртият? Не, не ме клевети. Ти си третият. Сенатор Хирокава не го убих аз – усмихна се убиецът.
– Какво искаш? За какво?
– Просто защото така може – сви рамене убиецът. Красив, изящен. Непонятно с какво недоволен. Той би могъл отлично да се нареди в този свят. – Нали в това е смисълът на закона?
– Чакай, разбирам, смяташ, че сме затлъстели богаташи! Но без нас ще настъпи хаос! Ние просто…
– Ами и с вас е хаос – красиво махна с ръка убиецът към панорамния прозорец. – Ох ти, ти печелиш време ли? Мислиш си, че охраната ще успее да дойде на помощ.
Убиецът се усмихна ласкаво, приятелски и зряло.
Корген заскимтя. Не знаеше защо никой няма да дойде. Но разбра, че така ще бъде.
– Не ме убивай…
– Защо? – учуди се убиецът.
– Искам да живея…
– Всички искат. Ама не, не всички. Вие превърнахте този свят в нещо такова, че далеч не на всички им се иска да живеят. А знаеш ли какво? Имам по-добра идея. Май няма да те убия. Ще направя така, че и на теб да не ти се иска да живееш в света, който си създал. Какво ще избереш? Живот в заразено село в Африка? Живот в село в Германия, където жителите са атакувани от стършели, но по закон не могат да ги убиват? В Белгия с фалшиво обвинение в педофилия и химическа кастрация на всеки три месеца? В Япония без работа? В Русия с обвинение в неблагонадеждност? В Китай със забрана да влизаш в града?
– Аз…
– Убий го – весело помоли красавицата.
Убиецът я погледна и топло се усмихна.
– Не, не! Ще избера, аз!..
– Нейната молба ми е по-скъпа. Хората също ви молеха да ги оставите на мира. Но чии молби ви бяха по-скъпи, нали така?
Лазерът преряза краката и ръцете на сенатора. Корген изкрещя, а после лазерът проби гърлото му внимателно, така че да диша болезнено, кръвта да залива трахеята, но въздухът да преминава, така че смъртта да бъде дълга, болезнена, обаче неизбежна.
ХХХХ
Тримата излязоха на улицата от хотела. Към тях се присъедини още един мъж. Усмихнат и светъл.
– Готово. Охраната и персоналът ще се събудят чак сутринта.
– И при нас всичко е готово – усмихна се убиецът. – Само сенаторът няма да се събуди.
– Ама добре, нека си поспи, сигурно се е уморил, толкова да мисли за народите – разсмя се новодошлият.
– Още толкова много са останали! – каза красивият младеж.
– Нищо, скоро е Нова година. Ще направим голям празник. И всичко по закона – подсмихна се убиецът. – Така може.
